Aug 23, 2006, 1:39 PM

Моя свят

  Poetry
1.2K 0 3
Живеех в свой, красив свят.
Свят, наречен на теб.
Без болка, без тъга, той бе тъй перфектен.
С тебе двама в него така щастливи,
влюбени, един до друг вървяхме.
Сигурност, спокойствие и сбъднати мечти -
такъв направи го ти!
Но тръгна си...
Светът красив за миг пред мене рухна.
На неговото място присламчи се тъгата.
Черна ми стана душата...
Уж утро настъпва,
тогава защо се смрачава?
Защо в моя свят безкрайна нощ остава? 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...