23 авг. 2006 г., 13:39

Моя свят

1.2K 0 3
Живеех в свой, красив свят.
Свят, наречен на теб.
Без болка, без тъга, той бе тъй перфектен.
С тебе двама в него така щастливи,
влюбени, един до друг вървяхме.
Сигурност, спокойствие и сбъднати мечти -
такъв направи го ти!
Но тръгна си...
Светът красив за миг пред мене рухна.
На неговото място присламчи се тъгата.
Черна ми стана душата...
Уж утро настъпва,
тогава защо се смрачава?
Защо в моя свят безкрайна нощ остава? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...