23 авг. 2006 г., 13:39

Моя свят

1.2K 0 3
Живеех в свой, красив свят.
Свят, наречен на теб.
Без болка, без тъга, той бе тъй перфектен.
С тебе двама в него така щастливи,
влюбени, един до друг вървяхме.
Сигурност, спокойствие и сбъднати мечти -
такъв направи го ти!
Но тръгна си...
Светът красив за миг пред мене рухна.
На неговото място присламчи се тъгата.
Черна ми стана душата...
Уж утро настъпва,
тогава защо се смрачава?
Защо в моя свят безкрайна нощ остава? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...