19 mar 2015, 18:37

Моя съдба си... 

  Poesía
491 0 4

Не задавам излишни въпроси. Ти носиш в себе си знак.
Любовта е толкова проста. Бил съм отчаян и сляп.


Такава бе моята орис. Да трупам лъжа след лъжа.
С теб се разбираме с поглед. А бивши без смисъл държах.


Сърцето ми беше пробойна. Чак капеше кръв от любов.
Но вече съм някак спокоен. Щом отново ми даваш живот.


Сега не усещам и болка. Теб няма защо да виня.
Щастливо те срещнах и толкоз. Съдба си със име Жена!

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Ти носиш в себе си знак"-"Бил съм отчаян и сляп"-до момента, в който
    се появява определената от съдбата! Харесах!
  • След дълго лутане и търсене сега щастливо влюбен си.Много искрено и точно си предал пътуването си към настоящата и търсена жена:
    "Сърцето ми беше пробойна. Чак капеше кръв от любов.
    Но вече съм някак спокойна. Щом отново ми даваш живот.
    Сега не усещам и болка. Теб няма защо да виня.
    Щастливо те срещнах и толкоз. Съдба си със име "Жена".
    Поздравление и лека нощ!
  • !!!
  • Колко красиво!Кратко и истинско. Даже просто "Жена" щеше да е стига! Поздравления!
Propuestas
: ??:??