Моя съдба си...

Poesía

637 0 4

Не задавам излишни въпроси. Ти носиш в себе си знак.
Любовта е толкова проста. Бил съм отчаян и сляп.

Такава бе моята орис. Да трупам лъжа след лъжа.
С теб се разбираме с поглед. А бивши без смисъл държах.

Сърцето ми беше пробойна. Чак капеше кръв от любов.
Но вече съм някак спокоен. Щом отново ми даваш живот.

Сега не усещам и болка. Теб няма защо да виня.
Щастливо те срещнах и толкоз. Съдба си със име Жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

"Ти носиш в себе си знак"-"Бил съм отчаян и сляп"-до момента, в който
се появява определената от съдбата! Харесах!

2015-03-20T07:33:17+02:00
stoyna (Стойна Димова)

След дълго лутане и търсене сега щастливо влюбен си.Много искрено и точно си предал пътуването си към настоящата и търсена жена:
"Сърцето ми беше пробойна. Чак капеше кръв от любов.
Но вече съм някак спокойна. Щом отново ми даваш живот.
Сега не усещам и болка. Теб няма защо да виня.
Щастливо те срещнах и толкоз. Съдба си със име "Жена".
Поздравление и лека нощ!

2015-03-20T01:19:26+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

!!!

2015-03-19T22:02:48+02:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Колко красиво!Кратко и истинско. Даже просто "Жена" щеше да е стига! Поздравления!

2015-03-19T20:25:20+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0