vega666 (Младен Мисана)
1557 14318
1 jul 2022, 21:24  

Моя тъжна любов, ангел в мрак 

  Poesía
401 22 12

Моя тъжна любов, ангел в мрак,
вкамених се от тонове пепел.
Не достигнах до белия сняг.
Изостави ме даже сърцето.  

Сутрин чувствам вкуса на смъртта,
как нагарча нелепо в небцето.
Вътре в стаичка малка летя
с блуден лъч отразен                                        
                                   от небето.  

Ала зная, че ти си, любов,
недопитата мяра на всичко...
И на облака в звезден обков,
иззад рамката, скитащ самичък.  

Вкаменен и превърнат на стон,
късам струна след струна в душата.
Не достигнал мечта и подслон,
моят дух сътвори синевата.  

Моя тъжна любов, ангел мой,
обич моя от друга планета,
ти донесе неземен покой
под звездите навеки проклети.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Класика !
    Поздрави за творбата !
  • Разплака ме, Младене...
    С кръвта от разкъсаните струни на душата си ли го написа?!
  • Благодаря за прекрасните коментари, за високите оценки и за Любими!
    Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени, колеги по перо и приятели!
  • Тъжно и болезнено. Идва за добро, но любовта е жестока, а сърцето едно. Поздравления за въздействащото стихотворение!
  • Силно съм впечатлена, Маестро! Вниманието ми беше грабнато още от първия куплет. После в мен избухна тъгата ти, белязала тези два стиха:
    " Вкаменен и превърнат на стон,
    късам струна след струна в душата"!!!
    Прекрасна, чувствена поезия, пред която човек не може да остане безразличен! Браво, Младене! 🌈
  • Красив копнеж! Прекрасен чувствен стих! Поздравления!
  • Неистовият копнеж, който ще води неприучените ни сърца до края! Кървящосилно стихотворение! Поздравления, Младене!
  • Поздравления!
  • Идваме от Там...И разбираме колко жестоко сме оковани в материята на земното. Жадуваме да се завърнем, защото носим смътния спомен за тази Любов-Светлина!
    Маестро! Аплаузи!
  • Браво! Впечатляващ стих, съвършена форма, а толкова наситено с образи съдържание, напълно в унисон с това, което правя в момента.
    "Ала зная, че ти си, любов,
    недопитата мяра на всичко..." - това много ме порази!
    Поздравявам те за написаното!
  • Много е хубаво, Младен, имам усещането, че всичко това се случва някъде зад пределите на сетивата, там където всичко е любов и синева! Поздравявам те за споделеното с нас прекрасно стихотворение!
Propuestas
: ??:??