Моя тъжна любов, ангел в мрак
Моя тъжна любов, ангел в мрак,
вкамених се от тонове пепел.
Не достигнах до белия сняг.
Изостави ме даже сърцето.
Сутрин чувствам вкуса на смъртта,
как нагарча нелепо в небцето.
Вътре в стаичка малка летя
с блуден лъч отразен
от небето.
Ала зная, че ти си, любов,
недопитата мяра на всичко...
И на облака в звезден обков,
иззад рамката, скитащ самичък.
Вкаменен и превърнат на стон,
късам струна след струна в душата.
Не достигнал мечта и подслон,
моят дух сътвори синевата.
Моя тъжна любов, ангел мой,
обич моя от друга планета,
ти донесе неземен покой
под звездите навеки проклети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
