1.07.2022 г., 21:24  

Моя тъжна любов, ангел в мрак

864 23 10

Моя тъжна любов, ангел в мрак,
вкамених се от тонове пепел.
Не достигнах до белия сняг.
Изостави ме даже сърцето.  

Сутрин чувствам вкуса на смъртта,
как нагарча нелепо в небцето.
Вътре в стаичка малка летя
с блуден лъч отразен                                        
                                   от небето.  

Ала зная, че ти си, любов,
недопитата мяра на всичко...
И на облака в звезден обков,
иззад рамката, скитащ самичък.  

Вкаменен и превърнат на стон,
късам струна след струна в душата.
Не достигнал мечта и подслон,
моят дух сътвори синевата.  

Моя тъжна любов, ангел мой,
обич моя от друга планета,
ти донесе неземен покой
под звездите навеки проклети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Класика !
    Поздрави за творбата !
  • Разплака ме, Младене...
    С кръвта от разкъсаните струни на душата си ли го написа?!
  • Благодаря за прекрасните коментари, за високите оценки и за Любими!
    Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени, колеги по перо и приятели!
  • Тъжно и болезнено. Идва за добро, но любовта е жестока, а сърцето едно. Поздравления за въздействащото стихотворение!
  • Силно съм впечатлена, Маестро! Вниманието ми беше грабнато още от първия куплет. После в мен избухна тъгата ти, белязала тези два стиха:
    " Вкаменен и превърнат на стон,
    късам струна след струна в душата"!!!
    Прекрасна, чувствена поезия, пред която човек не може да остане безразличен! Браво, Младене! 🌈

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...