Моя тъжна любов, ангел в мрак
Моя тъжна любов, ангел в мрак,
вкамених се от тонове пепел.
Не достигнах до белия сняг.
Изостави ме даже сърцето.
Сутрин чувствам вкуса на смъртта,
как нагарча нелепо в небцето.
Вътре в стаичка малка летя
с блуден лъч отразен
от небето.
Ала зная, че ти си, любов,
недопитата мяра на всичко...
И на облака в звезден обков,
иззад рамката, скитащ самичък.
Вкаменен и превърнат на стон,
късам струна след струна в душата.
Не достигнал мечта и подслон,
моят дух сътвори синевата.
Моя тъжна любов, ангел мой,
обич моя от друга планета,
ти донесе неземен покой
под звездите навеки проклети.
© Младен Мисана All rights reserved.
