15 jul 2007, 20:51

Моят акростих

  Poesía
1.3K 0 6
 Мисля си за тебе цяла нощ!
 А луната свети с пълна мощ!
 Гледам я и чудя се сега,
 Дали и ти за мене мислиш във мига?!?
 А звездите сякаш шепнат си без глас,
 Личи си, че говорят те за нас!
"Един без друг не могат те сега!"
 Нима е истина това или лъжа?
 Аз обичам те и знай,
 Сега и винаги ще е така, до край!
 И вечността не ще ни раздели!
 Моята ръка във твойта вплитам,
 Един обет за вярност аз изричам!
 Обичам те, обичаш ме и ти!
 Нашата любов е толкова голяма,
 Онова,което има между нас, не се забравя!
 Вечността, това за нас не ще е края,
 А началото за нас на рая!

П.П: От горе на долу буквите образуват името ми :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...