15 jul 2007, 20:51

Моят акростих

  Poesía
1.3K 0 6
 Мисля си за тебе цяла нощ!
 А луната свети с пълна мощ!
 Гледам я и чудя се сега,
 Дали и ти за мене мислиш във мига?!?
 А звездите сякаш шепнат си без глас,
 Личи си, че говорят те за нас!
"Един без друг не могат те сега!"
 Нима е истина това или лъжа?
 Аз обичам те и знай,
 Сега и винаги ще е така, до край!
 И вечността не ще ни раздели!
 Моята ръка във твойта вплитам,
 Един обет за вярност аз изричам!
 Обичам те, обичаш ме и ти!
 Нашата любов е толкова голяма,
 Онова,което има между нас, не се забравя!
 Вечността, това за нас не ще е края,
 А началото за нас на рая!

П.П: От горе на долу буквите образуват името ми :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...