15.07.2007 г., 20:51

Моят акростих

1.3K 0 6
 Мисля си за тебе цяла нощ!
 А луната свети с пълна мощ!
 Гледам я и чудя се сега,
 Дали и ти за мене мислиш във мига?!?
 А звездите сякаш шепнат си без глас,
 Личи си, че говорят те за нас!
"Един без друг не могат те сега!"
 Нима е истина това или лъжа?
 Аз обичам те и знай,
 Сега и винаги ще е така, до край!
 И вечността не ще ни раздели!
 Моята ръка във твойта вплитам,
 Един обет за вярност аз изричам!
 Обичам те, обичаш ме и ти!
 Нашата любов е толкова голяма,
 Онова,което има между нас, не се забравя!
 Вечността, това за нас не ще е края,
 А началото за нас на рая!

П.П: От горе на долу буквите образуват името ми :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...