Jul 15, 2007, 8:51 PM

Моят акростих

  Poetry
1.3K 0 6
 Мисля си за тебе цяла нощ!
 А луната свети с пълна мощ!
 Гледам я и чудя се сега,
 Дали и ти за мене мислиш във мига?!?
 А звездите сякаш шепнат си без глас,
 Личи си, че говорят те за нас!
"Един без друг не могат те сега!"
 Нима е истина това или лъжа?
 Аз обичам те и знай,
 Сега и винаги ще е така, до край!
 И вечността не ще ни раздели!
 Моята ръка във твойта вплитам,
 Един обет за вярност аз изричам!
 Обичам те, обичаш ме и ти!
 Нашата любов е толкова голяма,
 Онова,което има между нас, не се забравя!
 Вечността, това за нас не ще е края,
 А началото за нас на рая!

П.П: От горе на долу буквите образуват името ми :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...