Jul 15, 2007, 8:51 PM

Моят акростих

  Poetry
1.3K 0 6
 Мисля си за тебе цяла нощ!
 А луната свети с пълна мощ!
 Гледам я и чудя се сега,
 Дали и ти за мене мислиш във мига?!?
 А звездите сякаш шепнат си без глас,
 Личи си, че говорят те за нас!
"Един без друг не могат те сега!"
 Нима е истина това или лъжа?
 Аз обичам те и знай,
 Сега и винаги ще е така, до край!
 И вечността не ще ни раздели!
 Моята ръка във твойта вплитам,
 Един обет за вярност аз изричам!
 Обичам те, обичаш ме и ти!
 Нашата любов е толкова голяма,
 Онова,което има между нас, не се забравя!
 Вечността, това за нас не ще е края,
 А началото за нас на рая!

П.П: От горе на долу буквите образуват името ми :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...