13 abr 2006, 20:23

Моят бивш клас :)

  Poesía
2.7K 0 3
Единни и задружни.
Щастливи и безгрижни.
Завинаги незаменими
и като клас неповторими.
Вечно лъчезарни,
но и мъничко коварни.
До ушите усмихнати,
от греховете отвикнали.
Някои много надарени,
други - от живота наранени.
Може малко мързеливи,
но в никакъв случай лениви!
Умни и красиви!
Щури и игриви!
Може малко невъзможни
и с характери сложни.
И по олимпиади ходихме.
И на конкурси бяхме.
И награди взимахме.
И на празници пяхме.
И подаръци прибирахме.
И почести събирахме.
Простори нови открихме
ала никак не се променихме!
Най-великите събрани,
сякаш от конкурс избрани.
Във вестниците ни показваха
и по кабела за нас разказваха.
Деца си бяхме ний страхотни.
Такива и ще си останем.
И макар и да не бяхме много работни,
ние ХОРА успяхме да станем!

С обич за всички от VII д клас
2000/2001 година
ОУ "Св. св. Кирил и Методий"
Гр. Силистра

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...