13 апр. 2006 г., 20:23

Моят бивш клас :)

2.7K 0 3
Единни и задружни.
Щастливи и безгрижни.
Завинаги незаменими
и като клас неповторими.
Вечно лъчезарни,
но и мъничко коварни.
До ушите усмихнати,
от греховете отвикнали.
Някои много надарени,
други - от живота наранени.
Може малко мързеливи,
но в никакъв случай лениви!
Умни и красиви!
Щури и игриви!
Може малко невъзможни
и с характери сложни.
И по олимпиади ходихме.
И на конкурси бяхме.
И награди взимахме.
И на празници пяхме.
И подаръци прибирахме.
И почести събирахме.
Простори нови открихме
ала никак не се променихме!
Най-великите събрани,
сякаш от конкурс избрани.
Във вестниците ни показваха
и по кабела за нас разказваха.
Деца си бяхме ний страхотни.
Такива и ще си останем.
И макар и да не бяхме много работни,
ние ХОРА успяхме да станем!

С обич за всички от VII д клас
2000/2001 година
ОУ "Св. св. Кирил и Методий"
Гр. Силистра

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...