29 nov 2012, 11:32

Моят човек си ти 

  Poesía » De amor
935 0 4

Пролет е
и ме извеждаш на разходка
сред
цветовете хубави
на тревите,
дърветата,
небето,
топлината на слънцето.
И отдавайки се на времето,
започваш да ме разсмиваш
и гонейки се емоционално, 
живеем във вълшебство.
Лято е
и украсяваме телата си
с узрели цветни плодове
в компанията
на усмивките 
и смеха ни,
подаряваш ми
младост и страст.
С есенни шумолящи листа
и зимен бял сняг
покриваш дрехите, лицето ми
и отново раждаш за нас
свят от усмивки и смях.
С чиста любов
обогатяваш
очите, думите,
гласа и сърцето ми.
В мислите ми 

моят човек си ти.

 

 

                                                                                                              Г.Ф.Т

 

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??