Моят човек си ти
Пролет е
и ме извеждаш на разходка
сред
цветовете хубави
на тревите,
дърветата,
небето,
топлината на слънцето.
И отдавайки се на времето,
започваш да ме разсмиваш
и гонейки се емоционално,
живеем във вълшебство.
Лято е
и украсяваме телата си
с узрели цветни плодове
в компанията
на усмивките
и смеха ни,
подаряваш ми
младост и страст.
С есенни шумолящи листа
и зимен бял сняг
покриваш дрехите, лицето ми
и отново раждаш за нас
свят от усмивки и смях.
С чиста любов
обогатяваш
очите, думите,
гласа и сърцето ми.
В мислите ми
моят човек си ти.
Г.Ф.Т
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Табаков Всички права запазени
