23 jun 2022, 21:09

Моят ден

  Poesía » Otra
641 2 9

Днес започвам деня с чаша силно кафе за отскок,

после слагам грима си – усмивка, запазена марка.

Светогледът разви се с годините, стана широк,

тръгвам смело напред, сякаш стъпва по жар нестинарка.

 

Всеки ден е такъв, какъвто поискам да бъде,

но не страдам от алчност, внимавам какво пожелавам.

Към Вселената пращам своите мисли безплътни,

тя извайва от тях най-доброто за мене накрая.

 

Днес денят ме зове, от него късметче си взимам,

с пеперудени шарки, пъстротата най ми подхожда.

Всичко друго забравям, вяра си нося за трима,

да изчиства сърцето от всеки сигнал за тревожност.

 

Днес раздавам любов. Това пожелах си и ето,

покрай мене светът се усмихва и маха за поздрав.

Днес живея на макс и слънце в очите ми свети.

Моят ден. Кратък миг от живота. Колкото – толкова!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...