23 jun 2022, 21:09

Моят ден

  Poesía » Otra
645 2 9

Днес започвам деня с чаша силно кафе за отскок,

после слагам грима си – усмивка, запазена марка.

Светогледът разви се с годините, стана широк,

тръгвам смело напред, сякаш стъпва по жар нестинарка.

 

Всеки ден е такъв, какъвто поискам да бъде,

но не страдам от алчност, внимавам какво пожелавам.

Към Вселената пращам своите мисли безплътни,

тя извайва от тях най-доброто за мене накрая.

 

Днес денят ме зове, от него късметче си взимам,

с пеперудени шарки, пъстротата най ми подхожда.

Всичко друго забравям, вяра си нося за трима,

да изчиства сърцето от всеки сигнал за тревожност.

 

Днес раздавам любов. Това пожелах си и ето,

покрай мене светът се усмихва и маха за поздрав.

Днес живея на макс и слънце в очите ми свети.

Моят ден. Кратък миг от живота. Колкото – толкова!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...