Jun 23, 2022, 9:09 PM

Моят ден

  Poetry » Other
638 2 9

Днес започвам деня с чаша силно кафе за отскок,

после слагам грима си – усмивка, запазена марка.

Светогледът разви се с годините, стана широк,

тръгвам смело напред, сякаш стъпва по жар нестинарка.

 

Всеки ден е такъв, какъвто поискам да бъде,

но не страдам от алчност, внимавам какво пожелавам.

Към Вселената пращам своите мисли безплътни,

тя извайва от тях най-доброто за мене накрая.

 

Днес денят ме зове, от него късметче си взимам,

с пеперудени шарки, пъстротата най ми подхожда.

Всичко друго забравям, вяра си нося за трима,

да изчиства сърцето от всеки сигнал за тревожност.

 

Днес раздавам любов. Това пожелах си и ето,

покрай мене светът се усмихва и маха за поздрав.

Днес живея на макс и слънце в очите ми свети.

Моят ден. Кратък миг от живота. Колкото – толкова!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...