henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
5 feb 2017, 19:00  

Моят дух 

  Poesía » Otra
531 1 3

Моят дух.

Той не стига далеч:

От терасата – в спалнята – банята,

От терасата –  в спалнята  – в банята.

От терасата вижда спалнята,

От банята вижда терасата.

И никога хола. Не вижда.

Но чува

детето, играещо с нинджи,

и нинджи, играещи с него.

Усмихва се този дух.

Но му е хладно.

Студено му е, но се усмихва.

Като беззъбата баба в дома,

дето е виждала

само селото,

като клона червив пролетта,

като вярата,

свикнала с кърви.

Моят дух пита:

А как така се свиква със кървища,

с животи загубени, а пък тя (надеждата) –

Погледни своя дух, 

нима сте сплотени

и приятели силни със него?

Твоят дух те прегръща

и вярва във тебе,

А пък аз съм си само

надежда.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??