Моят дух
Моят дух.
Той не стига далеч:
От терасата – в спалнята – банята,
От терасата – в спалнята – в банята.
От терасата вижда спалнята,
От банята вижда терасата.
И никога хола. Не вижда.
Но чува
детето, играещо с нинджи,
и нинджи, играещи с него.
Усмихва се този дух.
Но му е хладно.
Студено му е, но се усмихва.
Като беззъбата баба в дома,
дето е виждала
само селото,
като клона червив пролетта,
като вярата,
свикнала с кърви.
Моят дух пита:
А как така се свиква със кървища,
с животи загубени, а пък тя (надеждата) –
Погледни своя дух,
нима сте сплотени
и приятели силни със него?
Твоят дух те прегръща
и вярва във тебе,
А пък аз съм си само
надежда.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
