23 ene 2008, 20:07

Моят град

  Poesía » Otra
1.4K 0 5

                    Посветено на моя град - Горна Оряховица

 

Обичам твоите безбройни улици,

рекламите ти, светещи в нощта,

на гарата и влаковете спускащи,

летището, реката край града.

 

Ти вечер тих си и така различен,

изчезват сякаш бързите коли,

но изведнъж сред тихите ти улици

се чуват шумни, весели тълпи.

 

Като настъпи утро край града

се спускат есен синкави мъгли

и гледам през прозореца дъжда

под такт навън като вали.

 

Стрелките бягат, времето изтича.

Отмина и небивалата зима.

Сега е пролет. Много я обичам -

като щастлива птица над града ме вдига.

 

Градът е приказен и лете

и търси се отмора, отдих вън.

Той, моят град си е за мене

и всичко е като чудесен  сън.

 

Трепти градът в онези нощи ясни

и слънчевият ден огрява го с усмивка.

Той никога не ще угасне.

За миг не ще направи и почивка.

 

                                        2006 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!Прегръдки!
  • Родният град е най-красив и обичан!
    И при мен е така! Хубаво стихотворение.
    с обич, Ивелина.
  • Виж в профила, Брус Ли
  • Признавам - не харесвам твоя град (свързвам го с вечното висене на гарата - връзките на влаковете - през студентските ми години)... Но по начина, по който го представяш, съм склонна да го възприема по съвсем различен начин!
    Въздействащ стих! Браво!
  • Даи жокер не се сещам кой е тоя град

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...