23 ene 2008, 20:07

Моят град

  Poesía » Otra
1.4K 0 5

                    Посветено на моя град - Горна Оряховица

 

Обичам твоите безбройни улици,

рекламите ти, светещи в нощта,

на гарата и влаковете спускащи,

летището, реката край града.

 

Ти вечер тих си и така различен,

изчезват сякаш бързите коли,

но изведнъж сред тихите ти улици

се чуват шумни, весели тълпи.

 

Като настъпи утро край града

се спускат есен синкави мъгли

и гледам през прозореца дъжда

под такт навън като вали.

 

Стрелките бягат, времето изтича.

Отмина и небивалата зима.

Сега е пролет. Много я обичам -

като щастлива птица над града ме вдига.

 

Градът е приказен и лете

и търси се отмора, отдих вън.

Той, моят град си е за мене

и всичко е като чудесен  сън.

 

Трепти градът в онези нощи ясни

и слънчевият ден огрява го с усмивка.

Той никога не ще угасне.

За миг не ще направи и почивка.

 

                                        2006 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!Прегръдки!
  • Родният град е най-красив и обичан!
    И при мен е така! Хубаво стихотворение.
    с обич, Ивелина.
  • Виж в профила, Брус Ли
  • Признавам - не харесвам твоя град (свързвам го с вечното висене на гарата - връзките на влаковете - през студентските ми години)... Но по начина, по който го представяш, съм склонна да го възприема по съвсем различен начин!
    Въздействащ стих! Браво!
  • Даи жокер не се сещам кой е тоя град

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...