Jan 23, 2008, 8:07 PM

Моят град

  Poetry » Other
1.4K 0 5

                    Посветено на моя град - Горна Оряховица

 

Обичам твоите безбройни улици,

рекламите ти, светещи в нощта,

на гарата и влаковете спускащи,

летището, реката край града.

 

Ти вечер тих си и така различен,

изчезват сякаш бързите коли,

но изведнъж сред тихите ти улици

се чуват шумни, весели тълпи.

 

Като настъпи утро край града

се спускат есен синкави мъгли

и гледам през прозореца дъжда

под такт навън като вали.

 

Стрелките бягат, времето изтича.

Отмина и небивалата зима.

Сега е пролет. Много я обичам -

като щастлива птица над града ме вдига.

 

Градът е приказен и лете

и търси се отмора, отдих вън.

Той, моят град си е за мене

и всичко е като чудесен  сън.

 

Трепти градът в онези нощи ясни

и слънчевият ден огрява го с усмивка.

Той никога не ще угасне.

За миг не ще направи и почивка.

 

                                        2006 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!Прегръдки!
  • Родният град е най-красив и обичан!
    И при мен е така! Хубаво стихотворение.
    с обич, Ивелина.
  • Виж в профила, Брус Ли
  • Признавам - не харесвам твоя град (свързвам го с вечното висене на гарата - връзките на влаковете - през студентските ми години)... Но по начина, по който го представяш, съм склонна да го възприема по съвсем различен начин!
    Въздействащ стих! Браво!
  • Даи жокер не се сещам кой е тоя град

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...