Моят град
Посветено на моя град - Горна Оряховица
Обичам твоите безбройни улици,
рекламите ти, светещи в нощта,
на гарата и влаковете спускащи,
летището, реката край града.
Ти вечер тих си и така различен,
изчезват сякаш бързите коли,
но изведнъж сред тихите ти улици
се чуват шумни, весели тълпи.
Като настъпи утро край града
се спускат есен синкави мъгли
и гледам през прозореца дъжда
под такт навън като вали.
Стрелките бягат, времето изтича.
Отмина и небивалата зима.
Сега е пролет. Много я обичам -
като щастлива птица над града ме вдига.
Градът е приказен и лете
и търси се отмора, отдих вън.
Той, моят град си е за мене
и всичко е като чудесен сън.
Трепти градът в онези нощи ясни
и слънчевият ден огрява го с усмивка.
Той никога не ще угасне.
За миг не ще направи и почивка.
2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
