23 янв. 2008 г., 20:07

Моят град

1.4K 0 5

                    Посветено на моя град - Горна Оряховица

 

Обичам твоите безбройни улици,

рекламите ти, светещи в нощта,

на гарата и влаковете спускащи,

летището, реката край града.

 

Ти вечер тих си и така различен,

изчезват сякаш бързите коли,

но изведнъж сред тихите ти улици

се чуват шумни, весели тълпи.

 

Като настъпи утро край града

се спускат есен синкави мъгли

и гледам през прозореца дъжда

под такт навън като вали.

 

Стрелките бягат, времето изтича.

Отмина и небивалата зима.

Сега е пролет. Много я обичам -

като щастлива птица над града ме вдига.

 

Градът е приказен и лете

и търси се отмора, отдих вън.

Той, моят град си е за мене

и всичко е като чудесен  сън.

 

Трепти градът в онези нощи ясни

и слънчевият ден огрява го с усмивка.

Той никога не ще угасне.

За миг не ще направи и почивка.

 

                                        2006 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!Прегръдки!
  • Родният град е най-красив и обичан!
    И при мен е така! Хубаво стихотворение.
    с обич, Ивелина.
  • Виж в профила, Брус Ли
  • Признавам - не харесвам твоя град (свързвам го с вечното висене на гарата - връзките на влаковете - през студентските ми години)... Но по начина, по който го представяш, съм склонна да го възприема по съвсем различен начин!
    Въздействащ стих! Браво!
  • Даи жокер не се сещам кой е тоя град

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...