25 ago 2010, 22:55

Моят храм

  Poesía
702 0 1

     Моят храм

 

Ти си моят единствен храм.

В него няма купол и разпятие.

Греховете си изгарям там.

Ти си любовно проклятие.

 

Без иконостас е този храм -

очите ти са моите икони...

Ръцете разпятие са - знам.

Без зачатие си ти, Мадона.

 

Изгарям в нощта. В утрото се раждам...

В пламъка на свещ – мой сладък грях.

От клюки черен, потънал  в сажди,

от тебе прошка да помоля. Едва успях... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...