25.08.2010 г., 22:55

Моят храм

Поезия

697 0 1

Моят храм

Ти си моят единствен храм.

В него няма купол и разпятие.

Греховете си изгарям там.

Ти си любовно проклятие.

Без иконостас е този храм -

очите ти са моите икони...

Ръцете разпятие са - знам.

Без зачатие си ти, Мадона.

Изгарям в нощта. В утрото се раждам...

В пламъка на свещ – мой сладък грях.

От клюки черен, потънал в сажди,

от тебе прошка да помоля. Едва успях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vedrina (Марина Стоянова)

Прекрасно, като молитва!!!

2010-08-26T08:16:19+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0