Моят храм

25.08.2010 г., 22:55 ч.

Поезия

543 0 1

Моят храм

Ти си моят единствен храм.

В него няма купол и разпятие.

Греховете си изгарям там.

Ти си любовно проклятие.

Без иконостас е този храм -

очите ти са моите икони...

Ръцете разпятие са - знам.

Без зачатие си ти, Мадона.

Изгарям в нощта. В утрото се раждам...

В пламъка на свещ – мой сладък грях.

От клюки черен, потънал в сажди,

от тебе прошка да помоля. Едва успях...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vedrina (Марина Стоянова)

2010-08-26T08:16:19+03:00

Прекрасно, като молитва!!!