Моят храм
Ти си моят единствен храм.
В него няма купол и разпятие.
Греховете си изгарям там.
Ти си любовно проклятие.
Без иконостас е този храм -
очите ти са моите икони...
Ръцете разпятие са - знам.
Без зачатие си ти, Мадона.
Изгарям в нощта. В утрото се раждам...
В пламъка на свещ – мой сладък грях.
От клюки черен, потънал в сажди,
от тебе прошка да помоля. Едва успях...
© Мимо Николов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
