10 ago 2008, 0:32

Моят изгрев

1.2K 0 3
Моят изгрев

на Гошо <3

Трудно проумявам - тази вечер
ти ще си отидеш. С залеза.
Ще избягаш някъде... далече.
И от мъка кой ще ме опази?

Кой ще ми прошепва тихо-тихо,
че денят си има своя изгрев,
че след него болката утихва
и че всичко става приказно?

Не, не плача. Аз усещам -
ти си още тук. Докосвам
твойте длани - топли пещи.
И усещам - на ръце ме носиш

и ми казваш: "Не, не страдай!
Ще се върна много скоро..."
Аз ти вярвам. Все ти вярвам
и затуй ти казвам: "Сбогом..."

без да плача, без да страдам.
Птица някъде пропее...
И отново... Огън. Клада.
Чакам тебе... Да изгрееш.

08.08.08
22:56

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....