10.08.2008 г., 0:32

Моят изгрев

1.2K 0 3
Моят изгрев

на Гошо <3

Трудно проумявам - тази вечер
ти ще си отидеш. С залеза.
Ще избягаш някъде... далече.
И от мъка кой ще ме опази?

Кой ще ми прошепва тихо-тихо,
че денят си има своя изгрев,
че след него болката утихва
и че всичко става приказно?

Не, не плача. Аз усещам -
ти си още тук. Докосвам
твойте длани - топли пещи.
И усещам - на ръце ме носиш

и ми казваш: "Не, не страдай!
Ще се върна много скоро..."
Аз ти вярвам. Все ти вярвам
и затуй ти казвам: "Сбогом..."

без да плача, без да страдам.
Птица някъде пропее...
И отново... Огън. Клада.
Чакам тебе... Да изгрееш.

08.08.08
22:56

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люляк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...