Моят изгрев
на Гошо <3
Трудно проумявам - тази вечер
ти ще си отидеш. С залеза.
Ще избягаш някъде... далече.
И от мъка кой ще ме опази?
Кой ще ми прошепва тихо-тихо,
че денят си има своя изгрев,
че след него болката утихва
и че всичко става приказно?
Не, не плача. Аз усещам -
ти си още тук. Докосвам
твойте длани - топли пещи.
И усещам - на ръце ме носиш
и ми казваш: "Не, не страдай!
Ще се върна много скоро..."
Аз ти вярвам. Все ти вярвам
и затуй ти казвам: "Сбогом..."
без да плача, без да страдам.
Птица някъде пропее...
И отново... Огън. Клада.
Чакам тебе... Да изгрееш.
08.08.08
22:56
© Люляк All rights reserved.