10 авг. 2008 г., 00:32

Моят изгрев

1.2K 0 3
Моят изгрев

на Гошо <3

Трудно проумявам - тази вечер
ти ще си отидеш. С залеза.
Ще избягаш някъде... далече.
И от мъка кой ще ме опази?

Кой ще ми прошепва тихо-тихо,
че денят си има своя изгрев,
че след него болката утихва
и че всичко става приказно?

Не, не плача. Аз усещам -
ти си още тук. Докосвам
твойте длани - топли пещи.
И усещам - на ръце ме носиш

и ми казваш: "Не, не страдай!
Ще се върна много скоро..."
Аз ти вярвам. Все ти вярвам
и затуй ти казвам: "Сбогом..."

без да плача, без да страдам.
Птица някъде пропее...
И отново... Огън. Клада.
Чакам тебе... Да изгрееш.

08.08.08
22:56

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люляк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...