14 oct 2009, 23:28

Моят кодекс

1.3K 0 1

Паднеш  ли, се изправи,

изтупай се от песъчинки, камъни

 и стари снимки,

пред тебе погледни,

назад недей се връща,

ако трябва, изкрещи

на всички, дето те спъваха: майната ви...

пък после им се усмихни,

ей така  надве-натри, но  не през пръсти 

проблемите сломи,

с решителност и разум,

злините зарежи,

недей да отмъщаваш,

недей и да се примиряваш,

че тръгнеш ли веднъж така,

трънливи ще са всичките пътеки, 

за правда  се бори

да бъдеш ти такъв - какъвто си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...