14.10.2009 г., 23:28

Моят кодекс

1.3K 0 1

Паднеш  ли, се изправи,

изтупай се от песъчинки, камъни

 и стари снимки,

пред тебе погледни,

назад недей се връща,

ако трябва, изкрещи

на всички, дето те спъваха: майната ви...

пък после им се усмихни,

ей така  надве-натри, но  не през пръсти 

проблемите сломи,

с решителност и разум,

злините зарежи,

недей да отмъщаваш,

недей и да се примиряваш,

че тръгнеш ли веднъж така,

трънливи ще са всичките пътеки, 

за правда  се бори

да бъдеш ти такъв - какъвто си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...