14 окт. 2009 г., 23:28

Моят кодекс

1.3K 0 1

Паднеш  ли, се изправи,

изтупай се от песъчинки, камъни

 и стари снимки,

пред тебе погледни,

назад недей се връща,

ако трябва, изкрещи

на всички, дето те спъваха: майната ви...

пък после им се усмихни,

ей така  надве-натри, но  не през пръсти 

проблемите сломи,

с решителност и разум,

злините зарежи,

недей да отмъщаваш,

недей и да се примиряваш,

че тръгнеш ли веднъж така,

трънливи ще са всичките пътеки, 

за правда  се бори

да бъдеш ти такъв - какъвто си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...