Oct 14, 2009, 11:28 PM

Моят кодекс

1.3K 0 1

Паднеш  ли, се изправи,

изтупай се от песъчинки, камъни

 и стари снимки,

пред тебе погледни,

назад недей се връща,

ако трябва, изкрещи

на всички, дето те спъваха: майната ви...

пък после им се усмихни,

ей така  надве-натри, но  не през пръсти 

проблемите сломи,

с решителност и разум,

злините зарежи,

недей да отмъщаваш,

недей и да се примиряваш,

че тръгнеш ли веднъж така,

трънливи ще са всичките пътеки, 

за правда  се бори

да бъдеш ти такъв - какъвто си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...