Пак краката си влачи моят Късмет.

     Мърляв, рошав с неизмити очи.

     Мързеливец излезе, вечно проклет.

     Тъй живота проспа и важните дни.

     Виж ги, казвам му, другите хора,

     те родени са всички с късмет.

     Бодър, буден и все без умора,

     пази, води свойте стопани напред.

     Живот си живееш с такъв като мен.

     Нямаш делник, все си в празничен ден.

     По глупашки усмихнат, глух за проблем,

     оставяш ме сам да се гърча ранен.

     И какво да те правя, що да реша?

     Да те сменям не мога – махам с ръка.

     Зачислен си към мен –съдбовни неща.

     Някаква вършиш, щом съм жив досега.