Nov 9, 2017, 5:12 PM

Моят късмет

  Poetry » Other
618 2 0

     Пак краката си влачи моят Късмет.

     Мърляв, рошав с неизмити очи.

     Мързеливец излезе, вечно проклет.

     Тъй живота проспа и важните дни.

 

     Виж ги, казвам му, другите хора,

     те родени са всички с късмет.

     Бодър, буден и все без умора,

     пази, води свойте стопани напред.

 

     Живот си живееш с такъв като мен.

     Нямаш делник, все си в празничен ден.

     По глупашки усмихнат, глух за проблем,

     оставяш ме сам да се гърча ранен.

 

     И какво да те правя, що да реша?

     Да те сменям не мога – махам с ръка.

     Зачислен си към мен –съдбовни неща.

     Някаква вършиш, щом съм жив досега.

   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...