9.11.2017 г., 17:12

Моят късмет

614 2 0

     Пак краката си влачи моят Късмет.

     Мърляв, рошав с неизмити очи.

     Мързеливец излезе, вечно проклет.

     Тъй живота проспа и важните дни.

 

     Виж ги, казвам му, другите хора,

     те родени са всички с късмет.

     Бодър, буден и все без умора,

     пази, води свойте стопани напред.

 

     Живот си живееш с такъв като мен.

     Нямаш делник, все си в празничен ден.

     По глупашки усмихнат, глух за проблем,

     оставяш ме сам да се гърча ранен.

 

     И какво да те правя, що да реша?

     Да те сменям не мога – махам с ръка.

     Зачислен си към мен –съдбовни неща.

     Някаква вършиш, щом съм жив досега.

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...