Пак краката си влачи моят Късмет.
Мърляв, рошав с неизмити очи.
Мързеливец излезе, вечно проклет.
Тъй живота проспа и важните дни.
Виж ги, казвам му, другите хора,
те родени са всички с късмет.
Бодър, буден и все без умора,
пази, води свойте стопани напред.
Живот си живееш с такъв като мен.
Нямаш делник, все си в празничен ден.
По глупашки усмихнат, глух за проблем,
оставяш ме сам да се гърча ранен.
И какво да те правя, що да реша?
Да те сменям не мога – махам с ръка.
Зачислен си към мен –съдбовни неща.
Някаква вършиш, щом съм жив досега.
© Хари Спасов Всички права запазени