2 dic 2008, 12:54

Моят миг живот

  Poesía
604 0 1

 

Своенравна съм (така е) -

още от дете си го зная...

нелогична, нетипична -

просто съм различна!

Наранявам този,

който ме обича,

стихията най-много

ме привлича...

В огъня изгарям,

дам ли си сърцето,

и от болка полудявам,

и се издигам до небето...

 

Мигът отминал

няма да се върне...

но щом очите си затворя,

споменът ще ме прегърне

и ще е вътре в мене -

докато съм жива,

дори за кратко да задреме,

ще го повикам -

да не си отива...

И тъй ще бъде всеки миг -

болезнен или сладък,

все ще е велик,

защото си е моят

миг живот -  единствен,

вдишан, изживян!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Наранявам този,

    който ме обича,

    стихията най-много

    ме привлича..."
    Просто нямам думи!!!......

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...