Своенравна съм (така е) -

още от дете си го зная...

нелогична, нетипична -

просто съм различна!

Наранявам този,

който ме обича,

стихията най-много

ме привлича...

В огъня изгарям,

дам ли си сърцето,

и от болка полудявам,

и се издигам до небето...

Мигът отминал

няма да се върне...

но щом очите си затворя,

споменът ще ме прегърне

и ще е вътре в мене -

докато съм жива,

дори за кратко да задреме,

ще го повикам -

да не си отива...

И тъй ще бъде всеки миг -

болезнен или сладък,

все ще е велик,

защото си е моят

миг живот -  единствен,

вдишан, изживян!