Dec 2, 2008, 12:54 PM

Моят миг живот

  Poetry
601 0 1

 

Своенравна съм (така е) -

още от дете си го зная...

нелогична, нетипична -

просто съм различна!

Наранявам този,

който ме обича,

стихията най-много

ме привлича...

В огъня изгарям,

дам ли си сърцето,

и от болка полудявам,

и се издигам до небето...

 

Мигът отминал

няма да се върне...

но щом очите си затворя,

споменът ще ме прегърне

и ще е вътре в мене -

докато съм жива,

дори за кратко да задреме,

ще го повикам -

да не си отива...

И тъй ще бъде всеки миг -

болезнен или сладък,

все ще е велик,

защото си е моят

миг живот -  единствен,

вдишан, изживян!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Наранявам този,

    който ме обича,

    стихията най-много

    ме привлича..."
    Просто нямам думи!!!......

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...