Моят миг живот
Своенравна съм (така е) - още от дете си го зная... нелогична, нетипична - просто съм различна! Наранявам този, който ме обича, стихията най-много ме привлича... В огъня изгарям, дам ли си сърцето, и от болка полудявам, и се издигам до небето...
Мигът отминал няма да се върне... но щом очите си затворя, споменът ще ме прегърне и ще е вътре в мене - докато съм жива, дори за кратко да задреме, ще го повикам - да не си отива... И тъй ще бъде всеки миг - болезнен или сладък, все ще е велик, защото си е моят миг живот - единствен, вдишан, изживян! |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Атанасова Всички права запазени
