6 dic 2008, 20:45

Моят номер

  Poesía
820 0 1
Имал си ме? Не, не си.
Дори не се почувствах обладана
и къдравите ми коси

не заради твойте напъни са разпиляни.

 

Опитах те, но не запомних
блудкаво безсолния ти вкус.
Надраска ме с усилия огромни,
но графитите ти лесно се замазват с пръст.

 

Не си длъжен в душата ми да се впишеш,
но за задоволство нямаш повод
и докато на пръсти се обличаш,

моля те, не питай за моя номер.

 


Моят номер е бързо да ми омръзвате,
ти и човекоподобните ти другари,
изпразнени, но на пиедестал се вързали.
Принцеса или уличница - никоя жена не е тъй лесно да се притежава.

 

06.12.2008 г.
гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...