6.12.2008 г., 20:45

Моят номер

817 0 1
Имал си ме? Не, не си.
Дори не се почувствах обладана
и къдравите ми коси

не заради твойте напъни са разпиляни.

 

Опитах те, но не запомних
блудкаво безсолния ти вкус.
Надраска ме с усилия огромни,
но графитите ти лесно се замазват с пръст.

 

Не си длъжен в душата ми да се впишеш,
но за задоволство нямаш повод
и докато на пръсти се обличаш,

моля те, не питай за моя номер.

 


Моят номер е бързо да ми омръзвате,
ти и човекоподобните ти другари,
изпразнени, но на пиедестал се вързали.
Принцеса или уличница - никоя жена не е тъй лесно да се притежава.

 

06.12.2008 г.
гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...