6 ene 2017, 16:14

Моят праг

  Poesía
474 0 0

 

 

 

Прекрачвам пак годишен праг
 и си тихо подсвирвам,
 мъглив навън се мръщи денят,
 но мен това ме не спира ...
 даже да газя във кално,
 дори да затрупва ме сняг,
 достатъчно ми е, че крача бавно
 и го още живея, този свят.
 Сплитат с тежестта си дните,
 състарявайки ме без да питат
 бръчки с торбички под очите
 и аз не питам защо бързо отлитат ...
 Вървя ли, не чувствам скука,
 установих, че животът е кратък,
 просто си казвам "наслука"
 и продължавам по него нататък ...
 Само понякога спирам внезапно
 защото долавям наострил уши
 как тежко простенва Земята,
 докато онемял Той отгоре мълчи!
 Когато се случва да падна
 от замах някакъв във гръб,
 леко замаян пак се изправям
 и поемам по най-острия ръб ...
 Ако утре случайно вече ме няма,
 не си мислете, че съм умрял -
 приемете тази промяна -
 подсвирвал си един и с песента отлетял ...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....