6 ene 2017, 16:14

Моят праг

  Poesía
482 0 0

 

 

 

Прекрачвам пак годишен праг
 и си тихо подсвирвам,
 мъглив навън се мръщи денят,
 но мен това ме не спира ...
 даже да газя във кално,
 дори да затрупва ме сняг,
 достатъчно ми е, че крача бавно
 и го още живея, този свят.
 Сплитат с тежестта си дните,
 състарявайки ме без да питат
 бръчки с торбички под очите
 и аз не питам защо бързо отлитат ...
 Вървя ли, не чувствам скука,
 установих, че животът е кратък,
 просто си казвам "наслука"
 и продължавам по него нататък ...
 Само понякога спирам внезапно
 защото долавям наострил уши
 как тежко простенва Земята,
 докато онемял Той отгоре мълчи!
 Когато се случва да падна
 от замах някакъв във гръб,
 леко замаян пак се изправям
 и поемам по най-острия ръб ...
 Ако утре случайно вече ме няма,
 не си мислете, че съм умрял -
 приемете тази промяна -
 подсвирвал си един и с песента отлетял ...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...