6 янв. 2017 г., 16:14

Моят праг

479 0 0

 

 

 

Прекрачвам пак годишен праг
 и си тихо подсвирвам,
 мъглив навън се мръщи денят,
 но мен това ме не спира ...
 даже да газя във кално,
 дори да затрупва ме сняг,
 достатъчно ми е, че крача бавно
 и го още живея, този свят.
 Сплитат с тежестта си дните,
 състарявайки ме без да питат
 бръчки с торбички под очите
 и аз не питам защо бързо отлитат ...
 Вървя ли, не чувствам скука,
 установих, че животът е кратък,
 просто си казвам "наслука"
 и продължавам по него нататък ...
 Само понякога спирам внезапно
 защото долавям наострил уши
 как тежко простенва Земята,
 докато онемял Той отгоре мълчи!
 Когато се случва да падна
 от замах някакъв във гръб,
 леко замаян пак се изправям
 и поемам по най-острия ръб ...
 Ако утре случайно вече ме няма,
 не си мислете, че съм умрял -
 приемете тази промяна -
 подсвирвал си един и с песента отлетял ...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...