Живот, живот... и бавно си стареем
и ти, и аз... отпиваш ме неволно,
и пием с тебе скръб, живеем,
и гледаме се с погледи доволно!

Смъртта ли? - мащеха не ща да имам
... тебе любя, както зная,
и в смъртта си пак ще взимам
няколко парченца от безкрая!

Тихичко ще ги пренасям в ада,
умирайки достойно като бог,
усмивката ти, още толкоз млада,
скърбяща над кошмарен некролог!

Довиждане, макар и мъртъв, аз
живея, страдам и копнея...
Умрях ли? Не... едва ли има власт,
която да попречи да живея!

Смъртта не може мен да нарани,
душата ми и мъртва ще говори.
Съдбата ли? Животът промени,
смъртта не може нивга ме затвори! 

И нека сега, нека запеем,
танцуващи, бледи и искрени...
нека говорим, нека живеем
и да помним, че сме единствени!