21.05.2011 г., 1:39

Моят прекрасен живот

945 0 0

Живот, живот... и бавно си стареем
и ти, и аз... отпиваш ме неволно,
и пием с тебе скръб, живеем,
и гледаме се с погледи доволно!

Смъртта ли? - мащеха не ща да имам
... тебе любя, както зная,
и в смъртта си пак ще взимам
няколко парченца от безкрая!

Тихичко ще ги пренасям в ада,
умирайки достойно като бог,
усмивката ти, още толкоз млада,
скърбяща над кошмарен некролог!

Довиждане, макар и мъртъв, аз
живея, страдам и копнея...
Умрях ли? Не... едва ли има власт,
която да попречи да живея!

Смъртта не може мен да нарани,
душата ми и мъртва ще говори.
Съдбата ли? Животът промени,
смъртта не може нивга ме затвори! 

И нека сега, нека запеем,
танцуващи, бледи и искрени...
нека говорим, нека живеем
и да помним, че сме единствени!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...