21 мая 2011 г., 01:39

Моят прекрасен живот

949 0 0

Живот, живот... и бавно си стареем
и ти, и аз... отпиваш ме неволно,
и пием с тебе скръб, живеем,
и гледаме се с погледи доволно!

Смъртта ли? - мащеха не ща да имам
... тебе любя, както зная,
и в смъртта си пак ще взимам
няколко парченца от безкрая!

Тихичко ще ги пренасям в ада,
умирайки достойно като бог,
усмивката ти, още толкоз млада,
скърбяща над кошмарен некролог!

Довиждане, макар и мъртъв, аз
живея, страдам и копнея...
Умрях ли? Не... едва ли има власт,
която да попречи да живея!

Смъртта не може мен да нарани,
душата ми и мъртва ще говори.
Съдбата ли? Животът промени,
смъртта не може нивга ме затвори! 

И нека сега, нека запеем,
танцуващи, бледи и искрени...
нека говорим, нека живеем
и да помним, че сме единствени!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....