14 dic 2008, 22:57

Моят прозорец

  Poesía
936 0 6

Прозорецът ме гледаше със своите очи,

аз бях в него и той в мен!

Моят прозорец не е вратата към света,

в него мойта същност се отразява!

Не ще я съзрете,

докато не влезете вътре!

Но врати към мене няма,

няма и никога да има!

Аз съм само прозорец

и ни врати си имам,

и ни стени...

Знам, това е трудно разбираемо!

Аз не се раздавам пред други,

този прозорец ми е достатъчен.

Той ми вижда всичко -

и доброто,

и злото...

Моят прозорец е единствена утеха,

но само за мен си е той.

Не е вратата към света -

много повече е от това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никой Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • видях...много повече...красива душевност...
    Ники...поздрав...
  • разказваш ...
  • Един прозорец и едно сърце! За другите...Какво повече...? Сърдечно, приятелю!
  • Сърцето е твоят прозорец към душите на хората, Ники! А стиховете ти стигат до сърцата...Сърдечни поздрави!
  • Твой е. Дръж го затворен. И нека през него да поглеждат само мечтите ти! И някой някога ще влезе през него... Целувки, Ники!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...