Моят път
Здрач, звезди, луна,
вече се спуска нощта,
мога само да се чудя какво ми вещае
и да се надявам сребристата светлина пътя ми чертае.
Неизбежно времето от дните ми краде,
каквото искам от живота ще изтръгна,
новото, далечното, сега неспирно ме зове,
мечтая само пак на път да тръгна.
Не желая повече уюта на дома,
защото когато дойде неизбежно края,
ще съм взела всичко и ще зная -
щастието не е било само илюзия на ума.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алиса Севелоу Todos los derechos reservados
