AllySevellow (Алиса Севелоу)
12 19
15 авг. 2012 г., 09:53

Моят път 

  Поэзия » Другая
801 0 2

 Здрач, звезди, луна,

вече се спуска нощта,

мога само да се чудя какво ми вещае

и да се надявам сребристата светлина пътя ми чертае.

 

Неизбежно времето от дните ми краде,

каквото искам от живота ще изтръгна,

новото, далечното, сега неспирно ме зове,

мечтая само пак на път да тръгна.

 

Не желая повече уюта на дома,

защото когато дойде неизбежно края,

ще съм взела всичко и ще зная -

щастието не е било само илюзия на ума.

© Алиса Севелоу Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...илюзия за поезия...
  • Не желая повече уюта на дома,
    защото когато дойде неизбежно края,
    ще съм взела всичко и ще зная -
    щастието не е било само илюзия на ума.

    По хубаво от домашния уют, няма да намерите.
    Този път за който мечтаете, дано изпълни със смисъл живота ви!
    Дерзайте!
Предложения
: ??:??