Моят самолет

23 dic 2011, 9:41

Poesía

596 0 2

Летят като комари самолетите

и светлини-жила те впиват в мен.

Ужасно скъпи са сега билетите.

Финансово съм хилав и зелен.

Очите ме сърбят от проследяване,

а мисълта след всички тях лети.

Защо съм тук? Дали не ме забравиха?

В главата миксер спомени върти.

Тук моята килия е отключена

и сам да не побегна се следя.

И на това успях да се науча:

да имам, а да нямам свобода.

От сухото небе звездите парят.

Защо не мога сам да полетя?

Задавя ме поредната цигара.

Как искам да си бъда у дома...

И празниците в тъжник се превръщат.

Тук казват, че е всичко на късмет.

Сънят красив при моя син ме връща.

Сънят сега е моят самолет.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

daniela1974 (Даниела Ганчева)

2012-01-15T12:04:43+02:00

Ей,Вал, откъде вадиш този тънък хумор, който прави оптимистични дори тъжните ти мисли?
ВаняИ (Ваня Иванова)

2011-12-23T10:18:00+02:00

Дано настъпващите празници ти донесат много радост!Много, много хубав стих!Поздрав!