23 дек. 2011 г., 09:41

Моят самолет 

  Поэзия
595 0 2

Летят като комари самолетите

и светлини-жила те впиват в мен.

Ужасно скъпи са сега билетите.

Финансово съм хилав и зелен.

 

Очите ме сърбят от проследяване,

а мисълта след всички тях лети.

Защо съм тук? Дали не ме забравиха?

В главата миксер спомени върти.

 

Тук моята килия е отключена

и сам да не побегна се следя.

И на това успях да се науча:

да имам, а да нямам свобода.

 

От сухото небе звездите парят.

Защо не мога сам да полетя?

Задавя ме поредната цигара.

Как искам да си бъда у дома...

 

И празниците в тъжник се превръщат.

Тук казват, че е всичко на късмет.

Сънят красив при моя син ме връща.

Сънят сега е моят самолет.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ей,Вал, откъде вадиш този тънък хумор, който прави оптимистични дори тъжните ти мисли?
  • Дано настъпващите празници ти донесат много радост!Много, много хубав стих!Поздрав!
Предложения
: ??:??